Образователният процес като отражение на социалните и технологичните промени
Наталия Русенова, НБУ
Образованието преди
В годините на османското владичество (1396 – 1878 г.) българските манастири се превръщат в книжовни-просветни средища, съхраняващи българските традиции, език и съзнание. Създават се килийни училища, които доминират в просветния живот на българите до 30-те години на 19 в. Учениците са пишели с пачи пера, а децата са учели на свещи. По-късно българското възрожденско училище се издържа от народа и служи на национално-освобжодителната идея. До Освобождението в България има 1500 основни, 50 мъжки класни, 20 девически класни училища, 3 гимназии и 4 специални училища.
От 1878 г. До 90-те години на 20 в.
България се нарежда на първо място по грамотност на Балканския полуостров. Българското училище запазва националния си облик и демократичната същност.
След 1990 г.
Паралелно с държавните се развиват и частни училища и ВУЗ-ове.
Образованието днес
Глобалният и мобилен свят, в който живеем, предполага владеенето на поне още един или два чужди езика. Поради тази причина тяхното изучаване започва още от първи клас, а понякога и в детската градина.
Темите, които се засягат в час на класния ръководител, са съобразени с проблемите, които са актуални днес като например здравословното хранене, спорта, наркотиците, употребата на алкохол сред младите и други. Някои от обсъжданите проблеми като наркотици и алкохол например са актуални последните десетилетия, тъй като преди наркоманията и алкохолизма сред младите не е бил такъв проблем, какъвто е днес.
През последните години се отчита ниска грамотност сред децата и некачествено преподаване. Според годишната класация на ПИСА (Програма за международно оценяване на ученици) България се нарежда на 46-то място от общо 65 участвали държави. Показателите на българските тийнейджъри са близки с тези на Уругвай и Тринидад и Тобаго.
Сравнение преди и сега
Това са едни от най-емблематичните и видимите разлики в технологичните промени през последните години. Преди децата се учеха на текстообработка на пишещи машини, днес правят това на компютри като изучават и други програми за работа с компютър. Преди в училищата и гимназиите се използваха зелени дъски, върху които се пишеше с тебешир. Те бяха по-трудни и бавни за поддръжка. Днес са заменени с бели дъски, върху които се пише с маркери.
В миналото децата имаха тетрадки за всеки предмет, днес носят своите лап-топ-и, в които поместват цялата информация. Едновременно с това непрекъснато имат достъп до Интернет.
Образователният процес в НБУ
Тъй като аз съм възпитаник на НБУ, ще го разгледам като пример за висше учебно заведение, в което социалните и технологични промени определено са си казали думата и са част от политика на университета. НБУ е един от най-модерно оборудваните университети в България и разполага с богата база за обучение. ВУЗ-а предлага 46 учебни програми и непрекъснато разработва нови, които са съобразени с интересите и предпочитанията на студентите. Също така са осигурени стипендии за нуждаещите се. НБУ непрекъснато организира дискусии и кръгли маси на актуални теми в различни сфери като по този начин се дава възможност за изява на студентите, за създаване на нови контакти, както и да научат нещо ново. ВУЗ-а уважава желанието на студентите да работят и има предвид динамичния свят, в който живеем, затова създава дистанционното обучение по модел на много западни университети.
Начин на преподаване
Начинът на преподаване в НБУ е свободен и непринуден. Някои преподаватели провеждат своите лекции под формата на дискусии като по този начин карат студентите да мислят и да изразяват своето мнение. За тях обратната връзка е много важна. Дават на студентите задачи, чрез които да прилагат и упражняват получените знания. Университетът организира дискусии, семинари и кръгли маси по актуални теми. Канят се известни личности като по този начин дават възможност на студентите да получат информация от първоизточника и да му зададат своите въпроси. В НБУ мнението на студентите се уважава и има голямо значение. Това показват и анкетите, които се провеждат в края на всеки семестър. Различните не са отхвърляни или дискриминирани.
Електронно обучение
Забързания и динамичен свят, в който живеем, предполага създаването на т.нар. електронно обучение. То дава възможност за отдалечено и независещо от местоположението и времето обучение на студенти и е подходящо за работещи хора или такива, които живеят в провинцията. Също така се улеснява административното обслужване на студенти и преподаватели. В България НБУ пръв въвежда онлайн обучението като това става посредством системата Moodle. По време на своето управление, Доц. Д-р Сергей Игнатов казва следното по този въпрос: „Електронното обучение от години е ежедневие в НБУ. Смятам, че днешното образование без електронно обучение е невъзможно, а ако все още някъде се практикува по старому, то тогава то е архаично.”
Международна мобилност
Нов Български университет е едно от първите висши учебни заведения в България, които работят по програма „Еразъм” (от 1999 г. насам). Това преимущество е още по-възможно след влизането ни в ЕС и дава възможност на студентите да учат в България, но същевременно с това да получат и образование в чужбина за 1 семестър. Това е най-голямата европейска инициатива, която дава възможност на студентите да преминат през период на обучение (между 3 и 12 месеца) в чуждестранен университет. Към месец април 2010 г. НБУ има сключени 128 двустранни споразумения за обмен на студенти и преподаватели с 108 европейски университета от 20 държави от ЕС. Нов български университет поощрява мобилността на студентите
В глобален свят като днешния, особено след приемането на България в ЕС, когато международната мобилност е много по-развита и леснодостъпна, е задължително знанието на чужди езици. НБУ предоставя тази възможност като непрекъснато разработва и включва нови специалности, както и пускането на вече съществуващи такива на чужди езици. По този начин се дава възможността на кандидат-студентите да имат по-голям избор, както и да предпочетат образованието в България, вместо това в чужбина, когато то е на чужд език. Въведоха се специалности на френски език по "Политически науки", "Мениджмънт" и "Ресторантьорство и хотелиерство", а на английски език - по "Мрежови технологии". По този начин се стимулира обучението на чужд език като същевременно се задържат част от студентите в собствената им страна. Задължително условие за дипломиране в университета е акредитиране на поне един чужд език на ниво В2.
Използване на социални мрежи
Образователният процес днес е отражение и на социалните промени. Социалните мрежи и програми като Скайп са навлезли в учебния процес на студентите. Пример за това са създадените групи във Фейсбук на департамент “Политически науки”, както и групи по дадена задача или предмет, в която студентите обменят информация, обсъждат предстоящи събития, ако те нямат възможност да се видят.
Нов български университет предоставя и възможността на студенти при изключителни условия да се явят на изпит по Скайп, т.е. развитието на технологиите днес прави възможно дори явяването на изпит от разстояние.
Положителни страни
Чрез развитието на технологиите учебния процес се модернизира и добива нови измерения. Комуникацията между студентите и преподавателите и студентите става много по-лесна и бърза. Наличието на Интернет създава по-лесен достъп до източници на информация. В създаваните дискусии се засягат актуални теми, от които студентите да почерпят опит, да изкажат своето мнение и да бъдат чути, да получат отговори на своите въпроси.
Отрицателни страни
Наличието на Интернет и факта, че там всеки може да публикува каквото си иска, кара студентите да използват недостоверни източници. Също така те стават по-мързеливи в писането на доклади и курсови работи, защото във виртуалното пространство има достатъчно информация, казана или поместена от някой друг. Като противодействие срещу плагиатството и метод да накарат студентите да мислят и да се изразяват със собствени думи, НБУ използва програмата Търнитин, с която може да се разбере от къде е копиран даден текст.
Най-важното отрицателно последствие за образованието от развитието на социалните и технологични промени е фактът, че се отчита спад в образователната система.
Класация ПИСА
Международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) изследва нивото по четене, математика и природни науки сред 15-годишните ученици от общо 65 страни, като акцентът тази година е върху четивната грамотност. От България са участвали 4508 ученици от 179 училища, основно от девети клас.
По четивна грамотност България се нарежда на 46-о място от общо 65 страни (като през 2000 г. е била на 33-то от общо 41, а през 2006 г. - на 43-то от 57) и е в една група по ниво на образователните стандарти със Сърбия, Уругвай, Мексико, Румъния, Тайланд, Тринидад и Тобаго. Средният резултат на българските деветокласници е 429 точки, при среден за страните от OECD 492 т.
Резултатите показват, че българското образование е предимно теоретично, с остарели учебни планове и далеч от идеята да преподава умения за справяне в живота и за решаване на проблеми.
България попада в групата страни, в които социално-икономическите фактори оказват голямо влияние върху нивото на образованост. Измежду тези фактори с голямо значение е професионалният и образователен статут на родителите - в България влиянието на семейната среда (и особено това на майката) е по-силно отколкото в други страни. В тази връзка от значение е и броят книги в дома на ученика. Почти една четвърт от участвалите в изследването младежи споделят, че у тях има между 26 и 100 книги, а семействата на близо 30 процента притежават по-малко от 25 книги. Повечето от деветокласниците четат най-вече списания. Близо четвърт пък твърдят, че за тях четенето е загуба на време.
Причини за ниската грамотност
Чатовете и сърфирането в Интернет, които възпитават в подрастващите жаргонен език и намаляват техните знания по правопис. В чата най-често се използват латински букви, в които няма наличието на буквата „ъ” например, което се отразява върху правописа в последствие. Навлизането на чуждици в българския език, които изместват използването на книжовни думи.
Филмите и компютърните игри изместват четенето на книги. Децата предпочитат да сърфират в Интернет или да гледат някой филм вместо да прочетат някоя книга.
Друга причина е и промяна в ценностната система на децата. Зимата на 2011 г., например, те стачкуваха, за да имат по-дълга ваканция, за да могат да ходят по купони и да си почиват, а не, за да бъде вдигнато нивото на образование.
Друга причина за ниската грамотност е и некачественото преподаване. Учителите нямат финансова мотивация да създават трайни знания в децата, наблюдава се корупция и в по-ниските класове.
Влияние оказват и демографските фактори – нарастващият брой на циганите в България, чиито манталитет и природа не са да бъдат образовани и значително смъкват нивото на образованост в България като цяло.
Кампания “Бъди грамотен”
Инициатор на кампанията е образователният портал Академика БГ. Тя предвижда различни прояви, целящи да превърнат грамотността в уважавано качество. Крайната цел на инициативата е децата да излизат грамотни от училище. Грамотността се добива в училище и затова първата проява от кампанията “Бъди грамотен” е дискусия, посветена на обучението по български език и литература. Участие взимат учители, университетски преподаватели, писатели, родители и експерти. Академика БГ предизвиква и поощрява детския интерес към българския език, като организира състезания по правопис. Към 21.12.2010 г. в инициативата са се включили общо 11 038 българи, сред които ученици, родители, журналисти. Проведени са 75 състезания и правописен маратон. „Бъди грамотен” ще се провежда в рамките на всяка календарна година.
Кампания “SOS – спаси образованието сега”
Инициатор на кампанията е МГЕРБ, който създава и своя програма за случая. Посланията на инициативата са:
1. ИСКАМЕ ДА УЧИМ В БЪЛГАРИЯ! 2. ИСКАМЕ ДА НЯМА КОРУПЦИЯ! 3. ИСКАМЕ РЕАЛНИ ЗНАНИЯ, А НЕ ПРОСТО ДИПЛОМА!
Основните проблеми според младите хора са:
- високата корупция в образованието;
- голям брой университети;
- липсата на връзка между висшето образование и бизнеса.
В кампанията взимат участие над 20 000 човека. Резултати от предстоящата реформа са:
- Учиш online.
- Изпитът е един и важи навсякъде.
- Учиш навън и ти го признават у нас.
- Посещаваш лекции, защото ти е интересно.
- Студенти и преподаватели работят заедно.
- Избираш предметите, които сам искаш.
- Получаваш умения, а не само диплома.
Ключови думи:
Образование, образователен процес, социални и технологични промени,
Източници:
· Публикация „Експозиция” в сайта на Национален музей на образованието към Министерство на образованието;
http://nmo.hit.bg/exposition.html
· Статия „Формулата на НБУ: мобилност и свободен избор”, публикувана в оналйн изданието на в. „Политика”, дата: 2 април 2010 г.
http://www.politika.bg/article?id=16657
· Интервю с предишния ректор на НБУ – доц. Д-р Сергей Игнатов, публикувано на 21 юли 2009 г.;
http://www.student.bg/articles/entry/NBU-ima-standarta-na-evropeyski-universitet
· Статия „НБУ разкрива специалности „Гражданска и корпоративна сигурност” и „Социология””, публикувана на дата 4 февруари 2009 г.;
· Статия „Нови стъпки към електронното обучение и администриране в НБУ”, публикувана на дата 11 октомври 2010 г.;
http://cio.bg/3393_novi_stapki_kam_elektronnoto_obuchenie_i_administrirane_v_nbu
· Статия „Кандидатстудентски изпит по Скайп”, публикувана в сайта на БНТ на 15 август 2010 г., автор: Анна Ангелова;
http://bnt.bg/bg/news/view/34865/kandidatstudentski_izpit_po_skajp
· Статия „Българското висше образование се нуждае от спешни реформи”, публикувана в новинарския сайт actualno.com на 9 юли 2009 г.
http://education.actualno.com/news_250145.html
· Информация за НБУ от сайта на НБУ;
· Статия „Образователната система преди и сега – коя е по-добра?”, публикувана в sega.bg от дата 27 януари 2011 г., автор: Дина Христова;
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8189§ionid=5&id=0001201
· Информация за кампанията „SOS! Спаси образованието сега” от сайта на кампанията;
http://soscampaign.wordpress.com/about/
· Статия „Академика БГ започва кампания „Бъди грамотен””, публикувана в сайта на Академика БГ на 11 септември 2009 г.;
· Статия „11038 се включиха в „Бъди грамотен””, публикувана на сайта на Академика БГ на 21 декември 2010 г.;
· Статия „България е в дъното на класацията по четивна грамотност”, в. „Капитал”, автор: Люба Йорданова, 12 юли 2010 г.
http://www.progresivno.org/pages/viewpage.action?pageId=3638581